Този проект е направен въз основа на убедеността на авторите и съзнанието им за важността на обекта, както за гилдията на художниците, така и за цялата общественост . Стремейки се към уникалност на образа отдаваме значително внимание и на фактора ефективност и икономичност на решението.
Основна структурна единица в сградата са изложбените зали. Втората по важност единица са офисните площи. Задачата на нашия проект е да структурира по най-ясен начин различните функционални единици с максимална степен на самостоятелност на отделните части. Така стигнахме до решението за разполагане на всички изложбени зали в северната част на сградата, отворени чрез остъкляване към градината и улицата, а офисните зони към юга. Поради благоприятното географско разположение (северно осветление за експозиционните пространства ) постигаме проникване на зеленото пространство в залите и обратно излизане на залите към улицата и градината.
Фасадното третиране е подчинено на желанието за постигане на чист , еднозначен, неутрален обем с оглед непосредственото съседство с монументалната архитектура на СУ „Св. Климент Охридски” и Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий”.
Този образ е постигнат чрез еднородната структура (мрежа) от бели вертикални алуминиеви профили , обединяващи страничните фасади и покривния етаж. Запазвайки съществуващите фасади , чрез тази структура им се придава ново съвременно звучене – симбиоза между старо и ново. Друг фактор на който е подчинено фасадното решение от север е присъствието на Докторската градина . Стъклената завеса на северната фасада е обусловена от желанието за взаимно проникване на интериор и екстериор. Същият принцип е причина за създаването на голямата изложбено-търговска зала на партерното ниво.